

От каква материя трябва да са дрехите за планина?
Когато избираме дрехи за планината, често гледаме дали са удобни, красиви, топли и на каква цена са. Материята обаче е едно от най-важните неща, защото от нея зависи как дрехата ще се държи, когато започнем да се движим, изпотим се, завали или спрем за почивка.
В планината целта не е просто да сме облечени топло. Трябва да можем да отвеждаме влагата от тялото, да запазваме топлината, когато е необходимо, и да се предпазваме от вятър и валежи. Затова различните дрехи имат различна функция и най-добрият вариант обикновено е да ги използваме на слоеве.

Докато вървим нагоре, тялото произвежда топлина и започва да се охлажда чрез изпотяване. Самата пот не е проблем – проблем е какво се случва с нея след това.
Ако дрехата поема влагата и остава мокра, тя започва да пречи на естествената терморегулация. Когато спрем за почивка или попаднем на вятър, мократа дреха може бързо да охлади тялото.
Затова при планинските дрехи често се говори за отвеждане на влагата и дишаемост. Това не означава, че няма да се изпотим. Ако изкачваме сериозен наклон с бързо темпо, ще се изпотим независимо от материята. Въпросът е дали дрехата ще помогне на тази влага да се отдалечи от кожата и да изсъхне бързо.
Точно тук започва разликата между памук, синтетика и мерино.
Какво се случва, когато се изпотим?
.jpg)

Полиестерът е една от най-често използваните материи за спортни и планински дрехи и има защо.
Синтетичните влакна могат да бъдат направени така, че да не задържат голямо количество вода. Затова една добра спортна тениска от полиестер може да изсъхне значително по-бързо от памучна тениска.
Това е особено важно при преходи с голямо изкачване, когато се изпотяваме много.
Тениската е в контакт с тялото и ако изсъхва бързо, рискът да останем с мокър първи слой при спиране е по-малък.
Полиестерът има и други предимства – лек е, здрав, не се мачка лесно и не променя значително свойствата си при намокряне.
Недостатъкът е миризмата. Синтетичните материи могат да задържат миризми от потта и след няколко часа ходене една тениска може да започне да мирише доста по-сериозно от очакваното. Съществуват обработки против миризма, но те не превръщат синтетиката в напълно антимикробна материя.
За активно движение, особено през лятото, полиестерът обаче е един от най-практичните избори.
Полиестерът – практичният избор за активност
.jpg)

Мериносовата вълна е друг много добър вариант за първи слой. Тя има няколко свойства, които я правят особено подходяща за планината.
Мериното може да абсорбира влага във влакната си, като същевременно остава сравнително комфортно на допир. Освен това задържа по-малко неприятни миризми от повечето стандартни синтетични материи. Именно затова мериносовите тениски и бельо са много популярни при многодневни преходи, когато няма възможност да се пере всеки ден.
То има и добра способност да регулира топлината. Тънка мериносова тениска може да се използва както при по-хладно време, така и при движение в по-топли условия.
Недостатъците също са реални. Мериното обикновено е по-скъпо, може да съхне по-бавно от много тънките синтетични материи и изисква малко повече внимание при пране. Освен това фината вълна е по-деликатна и при някои хора може да създава усещане за дразнене.
Затова няма универсален победител. Ако приоритетът е бързо съхнене и активно движение – синтетиката е отлична. Ако приоритетът е комфортът и контролът на миризмите при продължително носене – мериното има сериозно предимство.
Мериното – комфортът с естествен произход
Тук е мястото да кажем най-важното: памукът не е добра материя за първия слой при сериозен планински преход.
Памучната тениска е приятна, мека и удобна. Проблемът започва, когато се изпотим. Памукът поема значително количество вода и изсъхва бавно.
Докато се движим, това може да не ни направи впечатление. Но спрем ли на билото, седнем ли на хижата или ни хване вятър, мократа памучна тениска вече работи срещу нас.
Тя може да остане влажна дълго време и да увеличи загубата на топлина. При топъл летен ден и кратка разходка това не е голяма драма. При дълъг преход, студено време, силен вятър или висока надморска височина вече е съвсем различен въпрос.
Същото важи за бельото и чорапите. Памучните чорапи поемат потта и остават влажни, което освен дискомфорт може да увеличи риска от протриване и поява на пришки. Затова ако трябва да замените само едно нещо от облеклото си за планината, започнете с памучната тениска и чорапите.
Памукът не е опасен сам по себе си и няма да ви се случи нищо само защото сте с памучна тениска. Просто има много по-подходящи материи за тази работа.
А памукът?
Поларът има друга задача. Той не е предназначен основно да отвежда потта от тялото, а да задържа топлия въздух около него.
Поларените материи са леки, сравнително топли и изсъхват бързо. Затова са чудесен втори слой върху тениска или базов слой.
Има тънки полари, които са подходящи за движение, както и по-дебели модели, предназначени за по-студено време. Колкото по-дебел е поларът, толкова повече топлина може да задържи, но обикновено става и по-тежък и обемен.
Важно е да знаем и какво не прави поларът. Той не е добър заместител на яке при силен вятър и не е водоустойчив. При студен и ветровит ден можем да сме чудесно облечени с полар и въпреки това да ни е студено, ако няма външен слой, който да спира вятъра.
Поларът – за задържане на топлината
Пухеното яке също е изолиращ слой, но работи по различен начин от полара. Вместо синтетични влакна, при класическите пухенки изолацията е от пух, който задържа голямо количество въздух и така намалява загубата на топлина.
Голямото предимство на пуха е отличното съотношение между топлина, тегло и обем. Една качествена пухенка може да бъде много топла, а в сгънато състояние да заема съвсем малко място в раницата. Затова е особено полезна за студени преходи, зимни условия и най-вече за моментите, когато спрем да се движим.
Именно последното е важно. Пухеното яке обикновено не е най-добрият избор за активно изкачване. При сериозно натоварване лесно ще се изпотим, а влагата е един от основните врагове на пуха. Намокри ли се, той губи голяма част от способността си да задържа въздух и съответно топлина.
Затова пухенката е чудесна за почивки, билото, сутрешните часове, лагер или студено време, докато при интензивно движение често е по-подходящ тънък полар или друга дишаща изолация.
Има и синтетични изолации, които имитират свойствата на пуха. Те обикновено са по-тежки и обемни при същата топлина, но имат важно предимство – запазват по-добре изолационните си качества, когато се намокрят.
Най-просто казано: пухът е отличен, когато търсим максимална топлина при минимално тегло, но трябва да го пазим от влага.
Пухеното яке – много топлина при малко тегло
Мембранното яке е третият елемент от системата. То има задача да ни предпазва основно от дъжд, сняг и вятър.
Тук често се среща едно недоразумение – „мембраната диша, следователно няма да се изпотя“. Не е точно така.
Мембраната може да пропуска част от водните пари от вътрешната страна навън, но това не означава, че ще останем сухи при тежко изкачване. Ако произвеждаме пот по-бързо, отколкото тя може да я отвежда, ще се намокрим отвътре.
Затова правилното обличане е комбинация от добър първи слой + подходящ среден слой + мембрана според условията.
Мембраната е особено полезна при променливо време, вятър и валежи, но не е задължително да я носим закопчана през целия преход. Ако времето е сухо и спокойно, често ще ни е по-комфортно без нея.
Мембраната – защита от това, което идва отвън
Ленът е естествена, лека и дишаща материя, която е приятна в горещо време. Той може да бъде чудесен избор за ежедневието и за спокойни разходки през лятото.
Но при активно движение в планината не предлага същата комбинация от бързо съхнене и управление на влагата, която получаваме от техническите синтетични материи.
Затова и ленът не е първият ни избор за базов слой при сериозен преход.
А ленът?
Когато говорим за планинско облекло, не трябва да мислим само за студ и дъжд. Слънцето също е фактор, особено на по-голяма надморска височина.
Дрехата физически блокира част от UV лъчението, но защитата зависи от материята, плътността на тъканта, цвета и конструкцията на самата дреха. Някои специализирани планински ризи и тениски имат и конкретно обозначен UPF фактор.
Това е една от причините в много горещи и слънчеви дни тънка, лека и добре проветрива риза с дълъг ръкав да бъде по-добър избор от това да оставим цялата кожа открита.
Разбира се, дрехите не заменят напълно слънцезащитния крем, шапката и очилата.
Дрехите могат да ни пазят и от слънцето
Не е необходимо да имаме различна дреха за всяка материя и всяко време. Много по-важно е да разбираме ролята на отделните слоеве.
За първи слой най-често избираме синтетика или мерино. Това важи за тениската, бельото и чорапите. Памукът оставяме за ежедневието и спокойните разходки.
Когато температурите паднат, добавяме полар или пухено яке според активността и условията. Поларът е по-подходящ за движение, докато пухенката е особено ценна при почивка и студено време, когато искаме максимална топлина при минимално тегло.
При вятър и валежи идва ред на мембранното яке, което защитава системата отвън.
Как да изберем на практика?
Така получаваме проста и работеща схема:
Първият слой управлява влагата.
Средният слой задържа топлината.
Външният слой пази от вятър и валежи.
И точно затова, когато купуваме планински дрехи, не трябва да питаме само „топла ли е тази дреха?“. По-важният въпрос е какво ще прави тя с влагата, когато започнем да се движим.
В планината доброто облекло не е това, което просто ни топли. То е това, което ни помага да поддържаме комфортна температура, докато условията около нас постоянно се променят.




