Връх Звездец – история и планински пътеки над Арабаконак
Начална точка
Паметник
"Арабаконак"
Надморска височина
1655 м
Разстояние
10 км
общо
денивелация
700 м
около
Връх Звездец се издига на 1655 м надморска височина в Стара планина, в района на Арабаконашкия проход. Не е сред най-популярните туристически върхове, но съчетава разнообразен терен, горски участъци, открити поляни и исторически останки. Изкачването му е подходящо за хора, които търсят по-малко посещавани маршрути и са готови да обърнат внимание на ориентацията. Маршрута от Арабаконак е подходящ и за начинаещи планинари.
От София пътуваме около час до района на Ботевградския проход. Оставяме автомо билите малко под паметника „Арабаконак“ и поемаме пеша по червената туристическа маркировка на маршрута Ком–Емине.
Следваме маркировката през гората до отклонението за връх Звездец, което се намира малко преди местността Стара мандра. Оттук нататък маршрутът изисква повече внимание, защото няма постоянна туристическа маркировка.
От Арабаконак към върха
Към върха води черен път, но в района има и други разклонения, които могат да ни отведат в грешна посока. Затова е препоръчително да разполагаме с предварително изтеглен GPS трак и офлайн карта. Не бива да разчитаме единствено на видимите пътища, особено при мъгла или ниска облачност.
В подножието на върха има малка гора, която заобикаляме от източната страна, след което продължаваме по пътя към най-високата точка. Самият връх не е ясно изразен – представлява сравнително равно плато с няколко ниски могили. Триангулачната точка е поставена върху най-високата от тях.
По пътя редуваме горски участъци и открити поляни. През пролетта и есента условията обикновено са по-благоприятни за подобен преход, но в откритите части трябва да сме подготвени за вятър и бързи промени във времето.
Важно: по описания маршрут не бива да разчитаме на вода по пътя. Необходимо е да носим достатъчно количество за целия преход според сезона, времето и личните си нужди.
Друг вариант за достигане на Звездец е от района на село Буново през хижа „Чавдар“. От хижата до връх Звездец се стига за приблизително час и половина. Самата хижа се намира в местността Вихрушки поляни и е разположена на 1282 м надморска височина.
Този вариант позволява да комбинираме изкачването на Звездец с по-дълъг преход в Етрополския Балкан.
Алтернативен маршрут през хижа „Чавдар“
Звездец е интересен не само като туристическа цел. В района се намират останки от стари землени укрепления, които са били използвани за наблюдение и контрол на проходите през Стара планина.
Според специализирания сайт „Български крепости“ укреплението Звездец има правоъгълна форма и се намира на около 125 метра северно от върха. Изследователите, представени в публикацията, го свързват със старобългарска отбранителна система, а по-късно съоръжението е било използвано повторно от османците.
По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. районът на Арабаконак е част от укрепената отбранителна позиция, включваща табии, редути и окопи. В западната част на Звездец все още се различават следи от окопи, свързвани със сраженията през ноември 1877 г. Общината посочва датата 17 ноември 1877 г. за битката, чиито останки могат да се видят в района.
Произходът на името също заслужава внимание. Среща се обяснението, че то е свързано с османското название „Йълдъз табия“, превеждано като „Звездна табия“. Според анализа на „Български крепости“ обаче укреплението не е със звездовидна форма и е възможно името му да произлиза от вече съществуващото име на върха. В публикациите се среща и старото название Шиндарника.
Това са исторически сведения, които трябва да се разглеждат с уточнението, че датировката и произходът на отделните укрепления се интерпретират различно в различните публикации.
В северното подножие на върха се намира изворната област на река Бебреш. В информацията за екопътеката от паметника „Арабаконак“ до изворите на реката община Горна Малина посочва местността Царичинец. Това е отделен природен обект в района, който може да бъде включен в по-широко опознаване на околността.
Историята на Звездец
Изкачването на Звездец е подходящо за начинаещи туристи, които имат основни умения за ориентиране и желаят да посетят по-малко популярна част от Стара планина. Най-важното е да планираме маршрута предварително, да носим достатъчно вода и да разполагаме с GPS трак, защото след отклонението от Ком–Емине няма постоянна маркировка.
Пролетта и есента са добър избор за прехода, но решението за тръгване трябва винаги да се съобразява с прогнозата. При мъгла, снеговалеж или лоша видимост ориентацията по черните пътища може да стане значително по-трудна.
Практическа информация
ИЛЮСТРАТИВНА КАРТА НА МАРШРУТА:
