Началото на прехода е от хижа Вихрен, откъдето поемаме нагоре към високите части на Пирин. Още от първите крачки планината се разкрива със своя суров, каменен характер – величествена, респектираща и безкомпромисно красива.

След умерено изкачване достигаме Муратово езеро – истинско бижу сред скалите. От високо формата му напомня сърце, а спокойната му повърхност отразява околните върхове. Това е място за почивка, снимки и кратко потапяне в тишината на Пирин.

​

С езерото зад гърба си продължаваме към Бъндеришка порта. Оттук гледките се отварят във всички посоки – Вихрен, Хвойнати, Бъндеришки чукар, Дончови караули и Муратов връх се издигат около нас като каменна стража. Това е един от онези моменти, в които просто спираш и мълчиш.

Тук е мястото и за една от легендите на Пирин. Разказва се, че красивата девойка Синаница и смелият юнак Мурат били разделени от съдбата, а планината запазила спомена за тях – в езерото, върха и суровите била наоколо. Легенда, която придава още повече душа на този див район.

​

От портата се насочваме към връх Синаница (2516 м). Малко под него ни посреща Синанишкото езеро – тъмно, дълбоко и мистично, скрито сред скалите. Място с особена атмосфера, което остава дълго в съзнанието.

При добро темпо на групата и желание на участниците, ще имаме възможност да изкачим и връх Муратов, откъдето панорамата към Северен Пирин става още по-впечатляваща.

​

Пирин е планина, която не просто се изкачва – тя се преживява. Сурова и величествена, но в същото време дълбоко въздействаща, тя остава следа у всеки, който стъпи по пътеките ѝ.
И когато дойде време да се разделим, няма да си кажем „чао“, а просто – до нови срещи 🙂
Защото с Пирин винаги има още какво да се преживее.